Бог допуска изпитания заради нашите грехове, а също да ни отрезви и изпита, и да видим върху какво сме строили живота си, на какво сме възложили своето упование. Когато преследваш ефимерни неща от този свят, тогава сякаш строиш върху гнила основа. Ще задуха вятър и всичко ще падне. Но ако се уповаваме на Бога и чувстваме всеки ден в себе си, че нямаме "постоянен град, а бъдещия търсим", тогава какво на този свят може да ни изплаши?