След „Димитър Злочести и Войводата Патрев“ и „Див огън“ книгата „Девети“ оформя романовия триптих на писателя Анчо Калоянов. Три книги, фокусирани върху ярки моменти от българската национална история. Ако първата е хроника за живота на българите по време на робството и Априлското въстание, то втората проследява събитията от Първата световна война до Септемврийското въстание от 1923 г. Третата навлиза в дебрите на Девети, Народния съд и хиляди объркани съдби.

Анчо Калоянов е роден през 1943 г. в село Бъзовец, Русенско, живее във Велико Търново. Калоянов е почетен професор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, публикувал е множество научни трудове. Автор е на книгите „Последното жито на лятото“ (разкази, 1970), „Селищна могила“ (новели, 1976), „Димитър Злочести и Войводата Патрев“ (исторически роман, 1978, 1987, 2016, 2017), „Див огън“ (исторически роман, 1997, 2018), „Седмият живот“ (разкази и новели, 1981) и др.
През 2017 г. Анчо Калоянов е удостоен с награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос в националната книжовна култура, а през 2018 г. получава награда „Култура“ на Община Велико Търново.


След „Димитър Злочести и Войводата Патрев“ и „Див огън“ книгата „Девети“ оформя романовия триптих на писателя Анчо Калоянов. Три книги, фокусирани върху ярки моменти от българската национална история. Ако първата е хроника за живота на българите по време на робството и Априлското въстание, то втората проследява събитията от Първата световна война до Септемврийското въстание от 1923 г. Третата навлиза в дебрите на Девети, Народния съд и хиляди объркани съдби.
Три знакови книги за жилавостта и оцеляването на българите въпреки превратностите на историята.


„И се понесоха ония ми ти коне като два черни гарвана, най-бързите в цялата Провадийска околия, та стана една... Не е за приказване, а за надгробное ридание с прехапани думи, защото каруцата начесто подскачаше по неутъпкания коловоз, надран от порои, които през летните дъждове се бяха спущали с камънак от ударите на Камчийското буче.“