„Утеха за голите“ е роман за изгубената, неосъществена и нещастна любов. Но той докосва и темите за вечността и безсмъртието, за щастието и радостта в живота, за търсенето на утеха в най-мрачните периоди на човека.

Това е историята на един от най-добрите шахматисти в света, немеца Райнер Кестинг, и причините за внезапното му оттегляне от състезателната дейност. Една неочаквана среща и това, което научава от непознат за него човек, преобръщат изцяло живота му и го връщат назад във времето, към една почти забравена любовна авантюра с омъжена жена. Оказва се, че е имал син, за когото не е знаел, но междувременно е починал на трийсет и четири години.

От това произтичат редица събития, които карат главния герой да преосмисли изцяло живота си, да осъзнае грешките в отношенията с най-близките си хора. Ако отминалите събития приличат на изиграна партия шах, след която фигурите се подреждат в начална позиция, тогава на какво прилича настоящето? Вероятно на вече започната партия, в която очакваме хода на противника. И винаги е придружена от надеждата, че ще се появи вторият играч, за да не останем в позиция без никакъв изход.

Има ли категорични отговори за това дали сме постъпили правилно в миналото? Дали е възможно помирението ни на онзи свят, ако не сме сторили това на този? Дали може да бъде обвинен някой за обекта на неговата страст? Коя е истинската ни любов? Това са само част от въпросите, които Стояновски задава в книгата си.