Монографията разглежда творческия процес в хореографското изкуство на фолклорна основа, като обект на изследването са професионалните фолклорни ансамбли в България в контекста на тяхната творческа дейност и нейното разпространение. Актуалността се обосновава с това, че хореографското изкуство претърпява постоянни изменения и еволюира. Този процес на бърза адаптация показва, че е „отворена” система, предлагаща възможност за изразяване и изобразяване на процесите в глобалния мир. В съвременния етап на своето развитие включва нови елементи, наблюдава се смесване на различни танцови стилове и жанрове в цялостна танцова композиция. Днес е времето на иновативната хореография с удивителни изображения и отличителни белези на танцовата форма. Предметът на изследването е творческия процес, който е от съществено значение за развитието на фолклорните ансамбли като културни институти с основна функция на катализатор на традиционния фолклор в съвременната култура, фактор за формиране на естетически ценности на личността и на обществото. Това насочва изследването към анализ на творческата дейност, като се акцентира върху спецификата в създаването на танцово произведение на фолклорна основа. Откроява се и необходимостта от създаване на функционален творчески модел в областта на фолклорното изкуство като система.