Димка Гочева е родена в Стара Загора през 1964 г. Завършила е философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1987 г. От 1988 г. е хоноруван, а от 1990 г. – редовен асистент по история на античната и средновековната философия. Първата ? дисертация е за телеологизма на Аристотел, ръководена от проф. дфн Ради Радев. Втората ? дисертация е книгата, която сега читателят държи в ръце.

Нейни са още книгите: В лабиринта на Платон и Аристотел (УИ „Св. Климент Охридски“, 1994), удостоена с награди от Фондация „Минерва“ и Фондация „Св. Климент Охридски“ през 1996 г.; Нови опити върху Аристотеловия телеологизъм (ЛИК, 1999); Университетът: накъде (СОНМ, 2002); За Европа и университета (СОНМ, 2005) и POIKILIA. Eдна книга за класическите гръцки мислители (УИ „Св. Климент Охридски“, 2013).

Преподава избираеми историко-философски дисциплини в бакалавърски и магистърски програми във ФФ и ФКНФ на Софийския университет. Редактор и коментатор е на няколко от книгите на Метафизика, преведена за първи път на български език от Николай Гочев. Преводач е на За небето (СОНМ, 2002) и на кн. Епсилон на Никомахова етика от Аристотел. Съставител и редактор е на сборниците Политическата мисъл на европейското „минало“ (УИ „Св. Климент Охридски“, 2010); Предизвикателството Аристотел (УИ „Св. Климент Охридски“, 2018); Мислене и действане (УИ „Св. Климент Охридски“, 2020).