Темата за отворено образование като набор от практики, които заедно могат да направят образованието по-приобщаващо, в съответствие с промените в обществото, а също и да бъде по-иновативно по отношение на максимално ефективно използване на учебните и образователните ресурси в институциите на паметта (библиотеки, музеи, архиви) не е била разглеждана цялостно.

Всичко това провокира екипа на катедра „Библиотекознание, научна информация и културна политика“ при Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ да подходи по-задълбочено към изследването на проблема чрез проучване и концептуализиране на понятието „отворено образование“ в контекста на образователната функция на институциите на паметта – библиотеки, музеи, архиви, и идентифициране на успешни модели за отворено образование в чуждестранен мащаб, подходящи за българската практика.

Сборникът съдържа доклади и материали от дискусионна кръгла маса, София, 1 декември 2020 г. Идеята на сборника е да покаже, че промените в начина на мислене на обществото започват от натрупвания в самите нас и се катализират от заобикалящите ни обстоятелства. Примерите за отвореност на образование, наука и знание съществуват от десетилетия и са обобщени в тази трета книга от научната поредицата „Книга – информация – общество“, за да послужат за основа на бъдещи изследвания в областта.