Владимир Лоски (1903-1958) е един от най-видните богослови на XX век. Син на известния философ Николай Лоски, чието семейство е изселено от Съветска Русия през 1922 г. Завършва образованието си в Париж, където живее до края на дните си. Преподава догматическо богословие и църковна история в института „Св. Дионисий" към Сорбоната. Забележителен познавач на източното светоотеческо наследство. На български са преведени книгите му: „Мистическото богословие на Източната църква; Догматическо богословие" (1993), „Очерк върху мистическото богословие на Източната църква" (2005), „Боговидение" (2010). „Отрицателното богословие и богопознание-то у Майстер Екхарт" е дисертационният му труд, останал недовършен поради внезапната кончина на автора.

Владимир Лоски искаше да хвърли светлина върху отказа, с който Екхарт посреща всеки опит да се заключи божественото в едно или друго понятие; ето защо той очаква и от нас същата скромност, която и сам проявяваше толкова естествено; очаква да се съгласим с окончателното незнание, което тук е истинното знание... Няма съмнение, че тази аскеза изразява възможно най-добре онова, което в душата на Лоски откликва естествено на зова на душата на Майстер Екхарт. Тайно сродство го е отвело при тюрингския доктор - не за да го одобрява винаги, но поне да му служи с онази духовна симпатия, пред която доктрините разкриват в края на краищата своите тайни.

Етиен Жилсон