Иван Димитров Шишманов (1862-1928) е виден български филолог, писател, политик, един от основателите наВисшето училище в София (Софийския Университет),професор по литературна и културна история, основатели редактор на “Сборник за народни умотворения, наукаи книжнина”, редактор в списание “Български преглед”.

Като министър на народното просвещение разработва мащабна културно-образователна програма, организирасъздаването на редица културни институции – Народния театър в София (1904), Етнографския музей в София (1906), Музикалното училище в София, Института за слепи, много читалища. Страстен защитник на българската национална кауза и учен с огромен научен принос.

Настоящото известно историческо произведение на Иван Шишманов включва пространна студия, както и извадки от дневниците или описанията на Соломон Швайгер (1578), Мелхиор Безолт (1584), Адам Вернер (1616), Павел Тафернер (1665), Савиюрюзинян (1786) и Граф Фериер де Совбьоф(1788).

Разгледана е топографията на римския път от Белград до Цариград в древността, средновековието и по-ново време; знаменитите кервансараи; изследван е общият характер на пътеписите; поведението на дипломатическите мисии към християнското население в балканските части на Османската империя; живота в градовете и селата, облеклата, обичаите и др.

Публикуван в Сборник за народни умотворения, наука и книжнина,
книга IV, 1891 г., с. 320-483