Книгата на Антоан Божинов „Фото­графският образ в комуникационен контекст“ е магнетично изследване за ис­торията и пътя на фотографията, за днеш­ните й превъплъщения, за важните дебати и контекстуалните й обвързвания, както и за българските отговори на всичко това. А и за бъдещето, което се разкрива пред фотограф­ските образи с онези разнопосочни гледни точки, осигуряващи необходимата интердисциплинарност, която прави книгата важна за всеки, изкушен от хуманитарното познание.
В момент като настоящия, когато е все по-важно да се опази ди­алогът между универсално и локално, в който все по-належащо е да се удържа паметта като спасение от повторителността, както и да се създава усещане за улавяне на мига, за фиксиране на преминаващото, това изследване има с какво да допринесе в общия ни разговор за на­следството и употребите му.
И не на последно място, през разказа за фотографията тук се отваря големият дебат за мимезиса при изкуството, или за онази уди­вителна способност така да се трансформира видяното, че то да зажи­вее през въображението, през причудливия ъгъл, погледа на гледащия, сменената перспектива… С цел да се запечата присъствието, но и да се промени така, че да бъде приемливо и говорещо на голям кръг от хора в различни времена. С други думи, това е книга за духовното надмогване и катарзиса.
Амелия Личева