Тази книга е една безкрайна градина, чиито плодове не спират да (се) раждат. Живях в нея седем месеца, но израснах с няколко десетилетия. Малко са местата, на които съм била толкова дълго време. А още по-малко са местата, на които мога да присъствам така смислено.
В процеса на писане разбрах, че искам да помагам на света, не защото светът има нужда от мен, а защото аз имам нужда от него. Видях себе си и в трудни за понасяне състояния. Малко преди да пoтегли керванът за гарвани, ми беше някак сърдито и преситено. Познавах всяко кътче от него, всеки негов аромат и всяка обитаваща го твар. Обгрижвах и мислех за всичко поотделно. Опитах се да подредя нещата така, че всички да заживеят добре, за да може, когато и ти влезеш тук, да кажеш – тази книга някой я е мислил.А в най-добрия случай – че тази книга е измислена добре.
Първото издание беше объркващо за всички ни – „Керван за гарвани“ излезе като своеобразна пънкарска чернова. Беше искрено пътуване из дивашкото ми въображение, което опитомих с търпение и език, достоен да общува със света. Това е и целта на този текст – да общува. Защото общуването е най-голямата победа, която сме постигнали в еволюционен план.
Позорно е да се занимаваме с още кръв и омраза. Още по-срамно е да толерираме, подкрепяме и създаваме тирания, отнемаща човешки животи, във времена, в които сушата и гладът прекрачват прага ни.

Посвещавам тази книга на бъдещето, което винаги идва.

На нас пожелавам да сме първите, които вместо паметници на таласъми, завещаваме паметници на Свободата.

Hey You, приятно търкаляне на камъка!

Е. Садкъ