Монографията проследява начина, по който вестниците и списанията от края на XIX до 40-те години на XX в., адресирани към женската читателска публика в България, допринасят за еманципацията и културната модернизация на представителките на женския пол. Създавайки алтернативно публично пространство, в което жените са активно въвлечени като авторки и читателки, социални и политически субекти, женският периодичен печат от периода в качеството му на икономическа, политическа и културна единица функционира като силен социален механизъм, способен да трансформира женските идентичности, да играе ключова роля в ангажирането на жените със създаването и осмислянето на ново, по-отворено към „втория пол“ гражданство. Различните стратегии за еманципиране и модернизиране на българските жени, обективирани от изданията с домакински и експлицитнофеминистки профил, са артикулирани чрез детайлното вглеждане в съдържателните аспекти, редакторските политики и рецепцията на представителни медийни образци от двете категории.