Вълчо Златилов се фокусира в книгата върху процеса на българо-турското сближаване и обединяване на българското и турското население в Западна Тракия и създаване на българо-турско Временно правителство на националната защита, обявило се за автономно управление на областта и изграждане на българо-турска Тракийска армия към същото правителство. Тя повежда въоръжена борба срещу присъединяването на Западна Тракия към Гърция. Впоследствие се създава българо-турска Вътрешна тракийска революционна организация в България, поставила си за цел извоюването чрез въоръжено въстание на свободна и независима автономна Тракия в нейните естествени географски граници – от р. Марица до р. Струма.

По темата са работили българските изследователи Стайко Трифонов и Камен Гарена. Има и спомени на Фуад Бей, министър на войната в българо-турското Временно правителство на националната защита. Сборник с документи по темата обаче излиза за първи път в нашата страна.

Опитът Западна Тракия да получи статут на автономна област се проваля поради половинчатите действия на българските власти и турските революционери. Българските политици и радетели за национално обединение се оказват неподготвени за отнемането на Западна Тракия от България по силата на Ньойския договор. До последно те разчитат на английска подкрепа. Турските революционери залагат на Италия. Независимо от плахите политически стъпки, българи и турци, включили се в многобройни чети, гръбнака на Тракийската армия, воюват успешно срещу гръцките редовни части и им нанасят тежки поражения. Гърция е принудена да вкара в областта голям военен контингент. Властите в Атина си отмъщават, като извършват етническо прочистване в Западна Тракия.