Разпилени фрагменти от човешкия род.
Съществуваме в невидимите си светове.
Телата живеят ограничен живот,
душите са спасителните им брегове.
Кой може да изправи онова,
което Той е направил криво?
Животът е не по-малка тайна от смъртта.
А понякога и не по-малко мъртвило.

Ако сборниците с разкази могат да имат продължения, то Гроб съм е продължението на сборника Вино за мъртвите.

… защото някои живи не са съвсем живи
и някои мъртви не са съвсем мъртви…