Това е изследване на живота с деменция - на самия човек с деменция, както и на близките му с него. Книгата представлява колкото социологическо пътуване, толкова и лично ангажирано изследване - в края на живота си моите баби имаха деменция и аз изпитах на свой гръб това, което с други думи се нарича изследователски предмет. Изследването е некласическо, съчетаващо феноменологични, социоаналитични и психоаналитични подходи. Има експериментален, предварителен, фрагментарен и незавършен характер поради сложността на самия предмет и неговата недостъпност в двойното изплъзване на опити - за обекта на изследване (човека с деменция) и за изследователя (на моите изследователски опити).

Фокусът попада преди всичко върху дефиницията и възприятието на близките за ситуацията, докато човекът с деменция потъва в един радикален смисъл в мълчание. Не веднъж за винаги, разбира се. Става дума за ситуации, моменти на пропадания и съвземания, в зависимост от колебанията на заболяването: неговите ускорявания и забавяния, тясно обвързани с биографичната ситуация и социалните среди, в които попада жената / мъжът с деменция. Затова изследването непрекъснато се бори да удържа три страни - на човека с деменция, на близките му и на изследователя.

Боряна Бунджулова е доктор по социология и главен асистент към катедра Социология в Софийски университет Св. Климент Охридски, където води лекции и семинари по социология на социалните общности, микросоциални общности: аз и другият, невидимото малцинство: хората с увреждания и други. Автор е и на книгата Тяло и всекидневен свят. Случаи на пълна загуба на зрение (2017).