„Пътеводител на историческия стопаджия“ е продължение и допълнение на сборника с есета „Минало несвършено. Пропуснати уроци от българската история“. Подборът на лица, събития и процеси в настоящата книга до голяма степен е случаен. Есетата се представени приблизително хронологично, без хронологичният принцип да се възприема като ненарушим канон. Анархистичният подбор на теми се съчетава със строга дисциплина по отношение на фактите и обстоятелствата. Направен е искрен опит за приближаване до истината, а не за „пренаписване“ на историята заради самото пренаписване. Това, разбира се, е непосилна задача, но е важно стремежът за разкриване на истината да е искрен. Книгата е и покана за разговор с непознати. Разговор, който цели всеки да достигне до отговор на въпроса за смисъла на историческото познание и за това дали познаването на историята може по някакъв начин да промени настоящето и да форматира бъдещето.

Нека тръгнем заедно по пътя на миналото и да видим докъде ще стигнем…

Убеждението, че различни икономически и социални проблеми се разрешават с приемането или усъвършенстването на специални закони, правилници и наредби, е устойчив мит. Съществуването му се установява най-лесно в условията на предизборна кампания. Тогава всички конкуренти предлагат законодателни програми, които би трябвало да подобрят битието на гласоподавателите. Митът се подхранва системно и упорито от пряко заинтересованите нормотворци: политици и бюрократи. Съществуването им се оправдава, ако в обществото има вяра в тяхната компетентност и знание за това какви точно нормативни актове са необходими.