„Поетът на поетите” Жюл Лафорг (1860 – 1887) има твърде кратък житейски път, прекратен от съдбоносната туберкулоза, който обаче го отвежда до висотите на световната класика. С прекрасните си, изящни, пропити с меланхолия, богати на причудливи образи стихове този творец на мрачна красота, майстор на литературната ирония, в която по неподражаем начин вървят ръка за ръка възхищението и сарказмът, на изтънчени стихове с философски привкус, напомнящи ни за относителността на всички земни блага, въздейства на много поети от ХХ век. Наричат го символист, импресионист, един от създателите на vers libre – свободния стих, духовен аристократ, декадент, дори предшественик на сюрреализма. Но Лафорг има уникален, много особен, ярко индивидуален стил, който е твърде оригинален, за да получи етикета на само едно конкретно литературно течение. Той остава в историята с неподражаемия си личен глас, който сега за пръв път ще прозвучи за българския читател в този сборник с избрани стихове.

Андрей Манолов