Потресаваща е вакханалията на нашенските страсти и без капчица съмнение откроява нелицеприятното в българщината, но никой не желае да се вгледа в смразяващата реалност и я разтълкува, което е още един аспект на българщината. А най-тъжното е, че сто и петдесет години след рождението на великия Захарий Стоянов, вече няколко поколения, наместо да познаят, обемат великолепието на колосалната личност, голям революционер, голям държавник и голям писател, познават принизения, развенчан, окепазен и окарикатурен, неистински образ на някакво овчарче, от "мечкадарското село Медвен".
Голям национален срам е, че век и половина вече, робуваме на представата за великия българин, безспорен национален герой и изключителен писател, сътворена от душманите му, че тровим невинните дечи[а с мръсни неистини, политическо малоумие и бездарни интерпретации на живота, делото и творчеството на един великан, не по нашата мярка, когото ленивото, закърняло, безплодно мислене е неспособно да обеме, което също е проблем на българщината... (Любомир Котев)