Страниците и в тази книга са един дълъг разказ. Няколкото така наречени епизода привидно го повеждат в различни посоки. Всъщност единствената посока е навътре към преживяванията на полковник Христо Лазаров от военното разузнаване.

Читателят разбира, че името е измислено, за да скрие една конкретна личност. Този жив все още човек обаче е литературно обременен с преживяванията и на други като него. Така той става обобщаващ образ.

В самия заник на своя дълъг живот полковникът от резерва Христо Лазаров разбира стойностната страна на нещата. А така също порочността, престъпността и бездушието на политическата класа, която ни управлява. Ето защо Христо Лазаров отдава последните години от живота си и по-голямата част от състоянието си на новите поколения българи. Те ще се появят на житейската сцена през следващото десетилетие и след това.

Тази морална еволюция на главния герой определя отношението му към всичко, което е бил и видял досега.
А то се изчерпва само с две думи: МАМКА МУ!