Съгласен съм с предишното мнение. В повечето истории се случват някакви фантасмагории на случаен принцип без почти никаква логика и са твърде наивни, направо детски. Стилът на разказване във всички тях е доста простичък и еднотипен и ти се струва, че четеш все едно и също. Оставих я по средата и не я довърших.
Самурайски истории. Легенди, предания и летописи (ново издание)
Автор:
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Пергамент Прес |
| Брой страници | 208 |
| Година на издаване | 2023 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 234 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9789546411754 |
| Баркод | 9789546411754 |
| Категории | Митология. Митове и легенди, Хуманитарни науки, Книги |
"Самурайски истории" е сборник с автентични легенди и предания за прочути самураи, за техните убеждения, дела и геройства и за кодекса на Бушидо, който те следвали.
Потопете се в атмосферата на древната призрачна Япония и преживейте дивните истории от един отминал, но омагьосващ свят.
Веднъж един самурай кротко обядвал в малка странноприемница и не обръщал внимание на четирите мухи, които бръмчели около него. В това време влезли трима ронини и погледнали със завист двата великолепни меча на пояса му, които били истинско съкровище. На лицата им се изписало задоволство, защото самураят очевидно нямало да може да се справи с трима противници като тях.
Те седнали на една съседна маса и започнали да му подхвърлят обидни забележки с надеждата да го предизвикат на дуел. Мъжът обаче останал глух за присмеха им, което още повече ги ядосало. В един момент самураят бавно вдигнал клечките, с които ядял ориза си, и с четири леки и точни движения хванал всяка една от мухите, след което внимателно оставил приборите си на масата, без да поглежда нито за миг към тримата грубияни.
Настъпила тягостна тишина. Тримата ронини се спогледали уплашени, осъзнавайки, че пред тях стои мъж с огромна сила, и побързали да напуснат странноприемницата. По-късно научили, че мъжът, който така великодушно ги пощадил, бил легендарният майстор на меча Миямото Мусаши.
Поне 1/3 от книгата е запълване на страниците. Истории от по 10-30 изречения, които не те карат да поучстваш нищо, не водят до поука, не разказват нещо от живота в Япония, даже нямат край. Просто спират ей така след едно изречение и те карат да гледаш тъпо и да се чудиш какъв е бил смисълът от тези редове... Има няколко наистина хубави истории, като част от тях даже са повече от 3-4 страници. За разлика от тези, които описах по-рано и част от тях са 15-20 изречения даже.
Не знам преводача, редактора или кой е виновен, но голяма част от изреченията са прости (по състав). Започва едно описание на някаква картина или случка, заинтрегува те и вместо да продължи с "но", "когато" и т.н. То свършва и започва следващото с "но", "когато" и т.н. и всичо отива по дяволите.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
