Общуването с изгнаниците помага не само да усетим духа на поколенията, но и да пренапишем идеологическата гротеска, представяна като национален идеал. Разбира се, за да кажем цялата истина, не бива да пропускаме не само емигрантите, но и най-вече онези, които, както казва Бочев, „пред очите ни са творели преживе история, които са творили и сътворили история и със смъртта си“. Заедно с него да се върнем към времето на деветосептемврийския преврат, за да изтрием патината на забравата ит хилядите жертви и, разбира се, от имената на 88 мъченици, изключени от Съюза на писателите още на 14 ноември 1944 г., много от котио заплащат с живота си или с продължителни страдания гражданските си позиции, такива като Фани и Чавдар Мутафови, Димитър Шишманов, Михаил Арнаудов, много от които продължават да живеят днес, благодарение а изданиятаа именно на „Захарий Стоянов“… После идват вътрешните емигранти, а немалко от тях са дълбоко свързани с творческата философия на Бочев – той неведнъж напомня в книгите си за Константин Павлов, Иван Радев, Николай Кънчев, Христо Фотев, Георги Мишев, Цветан Стоянов… Не бива да делим всичките тези интелектуалци, автори на „несъгласни думи“ – несъгласни с фалшивия канон, с тоталитарната утопия, с насилието, с бездуховността. Огромно място в совеобразния храм на противопоставянето на догмата има лъченикът и пророкът Георги Марков, чийто най-проникновен тълкувател е безкрайно близкият му приятел Димитър Бочев.
– Георги Цанков