Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) е приета преди 70 години, след края на Втората световна война. ЕКПЧ установява индивидуални субективни права, замислени като универсални човешки права, които се считат за естествено присъщи на всеки човек и заслужаващи всеобхватна защита. Освен че установява международен механизъм за защита на основните права в Европа, Конвенцията служи и като един от стожерите на европейския демократичен модел на общество, който има за цел да организира обществения порядък и международните отношения въз основа на принципите на демокрацията, върховенството на правото, свободните икономически отношения и защитата на правата на човека.

Европейският съюз, който също е еманация на този обществен модел, неминуемо също се утвърждава като негов изразител и защитник.

Чрез прилагането на ЕКПЧ в Европа е създаден общ стандарт за защита правата на човека, който е възприет като общ принцип в правото на европейската интеграция още от края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век. Днес изискванията за защита на основните права на Стария континент са закрепени позитивноправно както в ЕКПЧ, така и в Договора за Европейския съюз и Хартата на основните права на ЕС.

Настоящото издание е резултат от проведената конференция и от приноса на широк кръг колеги от Юридическия факултет на Софийския университет, както и от други университети и изследователски центрове в областта на правото в обсъжданията по темата: „70 години ЕКПЧ – въздействия върху вътрешното право, международното право и правото на Европейския съюз“. Изводите, до които са достигнали различните автори, допринасят за това да не се съмняваме, че в България защитата на правата на човека не е във фаза на отричане, тактически отстъпки или привидно нормативно приемане. Представените изследвания същевременно идентифицират редица дефицити в ефективната защита на основните права и очертават необходимостта от предприемането на целенасочени мерки за гарантиране на пълната им защита и за осигуряване чрез това на необратимата принадлежност на България към общия европейски демократичен порядък.