Езиковите особености на гръцките надписи от периода ІV–VІ век от територията на днешна България отразяват общите процеси, констатирани за късното койне според епиграфския материал от различните части на империята. Изследването обхваща епохата на Късната античност, през която в развитието на гръцкия език се завършва преходът към средногръцкия (византийския) език, а в културно-исторически план протича утвърждаването на новата християнска религия. В представения труд се прави връзката между тези два процеса, а именно доколко езиковите явления са релевантни на християнизацията в тракийския хинтерланд на Източната Римска империя. Епиграфските паметници са ценно свидетелство за говоримия гръцки език, за който след I век единственият литературен извор е Новият завет, и представляват директен източник за имената на първите християнски епископи, за йерархията на клира, както и за ожесточените борби между ариани и православни през IV век по сегашните български земи. Специално внимание се отделя на употребата на специализирана християнска лексика и антропонимия, както и на християнските символи, формули и акламации, характерни за външното оформление и стилистиката на късноантичните надписи.
Албена Мирчева-Жечкова завършва класическа филология и след дипломирането си преподава старогръцки език в НГДЕК „Св. Константин-Кирил Философ“ и в СУ „Св. Климент Охридски“. „Особености на гръцкия език в периода IV–VI век по епиграфски данни от България“ е темата на нейната докторска дисертация. Понастоящем Албена Мирчева-Жечкова е доцент в катедра „Общо, индоевропейско и балканско езикознание“ към Факултета по славянски филологии и води лекции по общо езикознание и палеобалкански езици. Научната ? дейност включва основно изследвания върху старогръцкия, тракийския и палеобалканските езици; автор е на книгата „Увод в палеобалканистиката“ (2017).