История на сексуалността Т.4: Признанията на плътта
Автор: Мишел Фуко
| Издател | Критика и хуманизъм |
| Преводач | Антоанета Колева |
| Брой страници | 494 |
| Година на издаване | 2023 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 590 грама |
| Размери | 14x20 |
| ISBN | 9789545872488 |
| Баркод | 9789545872488 |
| Категории | Философска проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Мишел Фуко е сред най-бляскавитe мислители на съвремието, сред най-влиятелните, чиито изследвания вдъхновяват безброй изследователи по цял свят и го превръщат в един от най-цитираните хуманитарни учени на всички времена. Но и сред най-предизвикателните!
В прочутата си поредица „История на сексуалността“, която може да бъде мислена като обширно изследване върху „генеалогията на желаещия човек“, Фуко предлага етически и политически тези, които са вдъхновяващи (и вълнуващи) и в полето на историята, и в полето на настоящето. Но пределното предизвикателство на поредицата е именно неотдавнашната сензация: публикуването, 34 години след смъртта на автора, на четвъртия и последен том от поредицата, „Признанията на плътта“, изваден от архивите на автора след дълго и вече почти изгубило надежда чакане. Ето че томът се появява и на български език.
Известно е, че първоначалното намерение на Фуко за поредицата – „да изследва модерния биополитически диспозитив на сексуалността“ – по-късно бива изоставено в полза на проблематизирането на гръцко-римската античност, на сексуалното удоволствие в историческа прспектива на изкуствата на съществуване. Последният том продължава тази историческа перспектива и е посветен на проблематизирането на „плътта“ от християнски автори от 2 до 4 век, както и на върха на един културен айсберг, на който е съдено след ред метаморфози да се превърне в днешна съдба на нашите родени от християнството култури – „признанието“, изповядването на „себе си“. Така текстът на „Признанията на плътта“ намира своята гравитационна точка в конституирането на самия субект и на една етика на субекта – „себе си“.
Експертите смятат, че това произведение представлява самата сърцевина на цялото начинание на Фуко за една „История на сексуалността“.
Отвъд смайващата ерудиция на автора и способността му мощно да удържа видимия безброй от идеи, това изследване предлага и нови „средства за работа“: то е евристично както за работата на мисленето на всекиго над него самия, така и на всеки изследовател – над собствените му теми.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Пол-Мишел Фуко е роден на 15 октомври 1926 г. в гр. Поатие, умира през 1984 г. Завършва висшата нормална школа в Париж (1946-1951). Още през 1951 г. взема диплома по психология от Института по психология и започва своята преподавателска дейност като психолог. През 1952 г., след като продължава да специализира в същия институт, получава и диплома по психопатология.
Фуко е преподавал в редица университети както във Франция и Европа (Варшава, Упсала, Хамбург), така и в САЩ. От 1970 г. е редовен преподавател в Колеж дьо Франс.
На български език са преведени следните книги на Фуко: Думите и нещата (прев. Веселин Цветков, Наука и изкуство, С., 1992); Генеалогия на модерността, 1992 (антология); История на сексуалността, т.1-3, 1993-1994; История на лудостта в класическата епоха, 1996; Археология на знанието, 1996; Власт, 1997 (антология); Надзор и наказание, 1998; Анормалните, 2000.
Във времето творчеството на Фуко може да бъде представено в последователността на разработваните от него три основни теоретични „полета\" - „археологията на знанието\" през 60-те години, „генеалогията на властта\" през 70-те години и „естетиката на съществуването\" през 80-те.
Генеративната идея от първия период е, че историята на културата се формира от епистемични структури, епистеми, действащи на нивото на несъзнаваното и същевременно качествено определящи различните области на знанието. Културите се типологизират именно на основата на епистемите, които историкът извежда въз основата на определени дискурсивни практики. Когато говори за епистеми, Фуко има предвид системата на всички отношения, съществуващи в дадена епоха между различни области на знанието. Имат се предвид факти като например, че математиката на определен етап е започнала да се използва за физически изследвания, че лингвистиката или семиологията е използвана от биологията за генетичната формула, че еволюционната теория става модел за историци, психолози и социолози през XIX век. Теорията, изучаваща тези дискурси и епистеми, Фуко нарича археология на знанието. Използването на самия термин археология подсказва, че не става въпрос за прогреса или непрекъснатостта на историята, а за съществуването на дискретно утвърждаващи се и преминаващи епистеми.
