По някои географски дължини и ширини има мъже, които се хранят с жени. Дори хранят жените с жени, както кокошките ги хранят с пилета. Палаз, подобно на повечето места, където са се родили приютилите се в Ел-Аман, притежаваше географски ширини и дължини. Наистина Палаз беше по-лош. Ако на сирийска страна се унищожаваше по една жена седмично, то в Палаз се случваше три пъти дневно. Семействата решаваха след пазарлъци коя за кого да се омъжи. В резултат на което никоя жена не се омъжваше за любимия си. И си знаеше, че веднага ще бъде убита, ако се разбереше, че не е останала само с мисъл за любимия или е била изнасилена от когото и да било. Така че жените в Палаз можеха да се раждат, да раждат и да умират единствено с одобрение на семейството.



Замир е лице на кампания за набиране на пари за пострадали сирийски бебета. Но чрез образа му писателят Хакан Гюндай разкрива как дори правозащитните и благотворителните организации, основани с най-добри намерения, могат с времето да се превърнат в корумпирани. Хакан Гюндай разкрива света такъв, какъвто е – корумпиран от глава до пети. От исторически примери за дискриминационни политики на НПО до неетичните методи, които благотворителните организации могат да изберат за набиране на пари, Гюндай задава спешни въпроси за бежанците, расизма, универсалните човешки права, национализма и религията.

Хакан Гюндай е роден на остров Родос през 1976 г. и завършва основното си образование в Брюксел. Учил е в катедрата по френски превод във Факултета по политически науки на университета в Анкара. След това се прехвърля в Universite Libre de Bruxelles. Първият му роман, “K?nyas and Kayra”, е публикуван през 2000 г. Той е награден с Prix M?dicis ?tranger през 2015 г. и е избран за член на 2016 PEN International Writers Circle. Романът му „Замир“ е носител на наградата Херман Хесе за 2022 г.