Обикновено се казва "да чакаш от умрял писмо", когато нищо не очакваш. Вече не очакваш. Когато те е прегърнало отчаянието. Когато си на дъното - на вярата, на надеждата, че нещо ще дойде, че нещо ще се случи, че някой ще... Няма да дочакаш нищо, никога, от никого. Мъртвите не пишат, нали.
Аз направих обратното: да пиша на умрял писмо. Без да се надявам. Без да очаквам. Никога нищо, от никого. Просто ще поговоря с него като жив с живия. Ще му разкажа неща, които не съм доверявала другиму. Ще задавам въпроси - на него, на себе си. И не само. Ще трябва да отговарям сама, обаче. Готова съм!
И така: "Здравей, мили мой непознат дядо! Пише ти твоята внучка Пенка Чернева...