Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Литературният адрес на Пол Остър и в тази книга е Бруклин, Ню Йорк. Още по-точно онази част от него, която се нарича Сънсет парк. Но тук приликите с най-известната му у нас книга „Нюйоркска трилогия“ , написана през 1987 година свършват. Годината вече е 2010, светът, Съединените щати и Ню Йорк са други. Отминаващата финансова криза е принудила толкова хора да напуснат къщите си, че главният герой в „Сънсет парк“ си измисля ново хоби – обикаля зарязаните домове и прави снимки на изоставени в тях мебели и друга покъщнина.

В една такава празна къща, ничия, занемарена и сравнително встрани от човешките погледи се настанява един от героите в книгата. Малко по малко къщата започва да се заселва. От бездомници, които в някое здраво и смислено време не би трябвало да са бездомници. Плахата Елън, която е брокер в агенция за продажби на недвижима собственост и на практика е най-наясно колко струва покривът над главата. Пламенната Алис, която денем работи в американския клон на ПЕН клуба и се бори за свободата на китайски писател-дисидент, а вечер пише дисертацията си. Присъединява се и Майлс Хелър, син на успешен нюйоркски издател и известна актриса от Холивуд, който от седем години е напуснал семейството си, без нито веднъж да съобщи къде се намира.

Две заглавия на произведения на изкуството се появяват в живота ту на един, ту на друг от героите, като да се гонят и настигат през страниците. Това е пиесата на Самюел Бекет „О, щастливи дни“ и филмът „Най-щастливите години от нашия живот.“ Щастието обаче остава само в заглавията. В живота на нашите герои преобладават съмненията, страховете, объркаността и най-сложното и трудно за носене чувство – вината. Всеки от героите е хванал една нишка от обърканото кълбо на живота си и се мъчи да го пренавие, да го подреди. Единственият светъл лъч е любовта, която главният герой Майлс изпитва към искрящата от любознателност и радост Пилар. Ще го спаси ли това? Може ли щастието да изчезне толкова светкавично, толкова необмислено и без предупреждение, както е и дошло? Въпрос, чийто отговор идва в последната страница.