Къси стихове, кратки – като изстрели. Не ни оставят безучастни, по кожата ни пълзи хлад. Хлад, превръщащ се в прах – Толкова много прах, открива Александър Байтошев. Той иска да събере праха, да го възроди, но: Всяко ново отпътуване е без пътници. Нагълтали сме се с прах, нагледали сме се на ангели, наслушали сме се на тряскащи врати – стига ни! Оттегляме се в ателието да четем истинска поезия, поезията на Александър Байтошев…

Митко Новков

Колкото и опустошаващ да е образът на самотата, колкото и всеобхватен да е страхът да не бъде затворена вратата към света на другите пред лирическия „аз“, в новата стихосбирка на Александър Байтошев ясно е заявено противодействието на болката и отчуждението: любовта и изкуството. Стихотворенията на Байтошев са първични, сурови и жестоки, но също така насочени към другия, прегръщащи и обичащи, защото в пълнота изследват човешката природа. А това е единственият начин човекът да продължи напред във вътрешните и външните си катаклизми, да опознае природата си.

Иван Димитров