Последни истории
Автор: Олга Токарчук
| Издател | ICU |
| Брой страници | 230 |
| Година на издаване | 2024 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 322 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9786197674590 |
| Баркод | 9786197674590 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Думите - всяка сутрин си ги подрежда в главата, изглажда ги, полира ги. Неволно ги запомня наизуст. Те са като компютърен вирус, проникват в мозъка и се възпроизвеждат, като се прилепят към други думи, врязват се в съзнанието като натрапчиви песнички и стихчета. Но изреченията трябва да бъдат безупречни. Работата ? е да говори на другите и да им обяснява това, което им е пред очите. Без нея не биха разбрали какво виждат, биха минали покрай всичко, без да му обърнат внимание, биха останали съсредоточени в себе си, защото там, вътре в тях, започва и свършва всичко.
Разбира се, не говори от свое име, не разказва от първо лице, това би било много трудно; по-скоро дава израз на знанията, събирани за другите от книги, които те не ще прочетат, от проучвания, на които те никога няма да попаднат. Тя е посредник. Говори от името на нещо голямо, разраснало се, колективно, което всъщност няма граници. Старае се да формулира прости изречения в изявително наклонение дори тогава, когато е длъжна да каже нещо, което трябва да остане неясно и нерешено. Понякога, когато е изморена и вижда, че слушателите ? започват да се пръскат като пилци, че са разсеяни и мрънкат за ядене и следобедна дрямка, тогава започва да си съчинява. Само така успява да задържи вниманието им още известно време. Изреченията, които слепва в главата си, са като топчета меко тесто. Мислите, които се въртят в главата ?, не са нейни, произвежда ги по поръчка.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Появилата се тези дни книга на Олга Токарчук „Последни истории“ не е нова, написана е през 2004 година. Но прочетена сега тя изглежда по-различно – едновременно дава представа за пътя на писателката към следващите ѝ произведения, които ѝ донесоха Нобелова награда за литература, и помага да се осмислят с нови дълбочини най-новите ѝ книги. Като четем „Последни истории“ виждаме къде и как е заченат знаменития ѝ роман „Бегуни“, който през 2018 години ѝ носи наградата „Букър“.
Започнах да чета „Последни истории“ със смелото намерение да разкрия тайната на Олга Токарчук – какво я прави толкова неостаряваща, защо нейните истории звучат едновременно толкова полски, но и толкова общочовешки, защо са така близко до всеки, независимо къде и в кое време живее? Не би могло тайната да е в сюжета – ето например в трите истории на тази книга няма почти никакъв сюжет, има просто парчета живот на три жени. Ако не четеш много внимателно, дори няма да разбереш, че те са майка, дъщеря и внучка, това само е загатнато. Трите истории са повече свързани с темата за откриването на живота и проумяването на смъртта, отколкото с житейските линии на три жени от три поколения в едно семейство.
И докато живееш едновременно с Ида, Мая и Параскева, докато вървиш с тях в снега на Полша или се разтапяш в жегата на екзотичен остров, разбираш, че тайната не е съдбите на героините, а в изключителната чувствителност на авторката. Това е нейният инструмент, нейния душевен скалпел, с който тя извайва съвсем обикновени, делнични събития и така показва значимото в уж незначителното. Олга Токарчук е психолог по образование. Но тази чувствителност не се научава на лекции и семинари, там тя само се култивира. И ето я на страниците на „Последни истории“ – надарената с необикновена чувствителност писателка я дарява на нас, читателите.
Веселина Седларска, приятел Хеликон - Сливен
Носителка е на много отличия и награди от Полското сдружение на писателите (1993), от фондация "Кошчелски" (1997) и Паспорт "Политика" (1997). Три пъти получава Наградата на читателите в литературния конкурс "НАЙК", печели наградата "Пегас" (2002), номинирана за международната Дъблинска литературна награда.
