Живка Свещарова е автор на стихосбирките „Нежността на дъжда” (2010) и „Мистерии” (2018) В третата си книга тя с тревога констатира кризата в духовните ценности на съвременното общество, като търси брод за възстановяването им в самоотвержената борба на отделната личност. Колкото и безплодна да изглежда, тя носи заряда на хилядолетния стремеж на хората към добронамереност, обич и единение, който като факел се предава от поколение на поколение.

Отразила своя път в лабиринта от заблуди, грешки, разочарования и изстрадани истини, поетесата се опитва да проникне в скритите, често неосъзнавани двигатели на човешката психика и безсмъртния порив на духа за сбъдване отвъд ограниченията на разума и рутината - среща със своето ехо в един друг свят.

ЕГОЦЕНТРИЗЪМ, леност или страх
те отведоха до най-удобното
напътствие: “Обичай се,
границите си пази.”
Отново те ли те насочиха
към великото ти кредо:
“Живей сега и тук.”

Не самолюбие, самонадеяност
и предпазливост, а осъзнаване
на сложната преплетеност
между добро и зло, упадък и възход
е почва за промяна и растеж.

Отвори прозорците на тясната килия,
в която си се укрепил.
Нека лъч от светлина
да разсее тъмнината и студа.
Агресорът се пази от агресия,
духът освобождава от страха,
внася мир, доверие и съпричастност.

Излез от себе си, от настоящето –
изплъзващи се мигове –
в което търсиш сигурност.
Пътувай в миналото,
връщай се към корените,
бъди признателен
за завещаните съкровища
от знания и красота,
от грешки и заблуди –
горчиво, но целебно средство
при мании и сляпо безразсъдство.

Не в самодоволство и сладък сън
сега и тук –
гледай в бъдното,
предвиждай, гради устоите на нов,
по-справедлив и ведър свят
за себе си, за поколенията.

Из "В лабиринта", Живка Свещарова