Тодор Влайков (1865-1943) е слабо познат автор и почти не се изучава в училищната програма, въпреки че създава литература с високи художествени и смислови достойнства. Особено значимо е и това, че пирдопският творец е един християнски автор, който се ръководи както в живота си, така и в творчеството си изключително от Христовото Евангелие.
Една от характерните особености на Влайковото творчество е художествено премерената употреба на родния говор на писателя, т.е. местния пирдопски диалект. Словото му е изключително своеобразно и би обогатило не само речника, но и въобще духовния хоризонт на всеки българин.
Първото предисловие към изданието обосновава издателските принципи, между които е и запазването на оригиналния Влайков правопис. Имаме надежда, че двете неизползвани букви в съвременния български правопис няма да станат препъни-камък за читателите – онези, които приемат предизвикателството да прочетат творбите, ще бъдат мотивирани при сблъсъка с по-архаичното изписване на думите да проникнат по-дълбоко в етимологичните корени на българската словесност.
Второто предисловие дава конкретни пояснения за правописа и граматическите форми в езика на Влайков.
Всички диалектни и остарели думи и турцизми са обяснени под линия, а след Влайковите творби има и цялостен речник, съставен от проф. Маргарет Димитрова. Книгата завършва с биографичен очерк за писателя, съставен от вдъхновения изследовател на пирдопската история д-р Иван Иванов.