Настоящата книга е базирана на докторската дисертация на авторката и проследява българската езикова концептуализация на когнитивните процеси и отражението ? на лексикално и морфо-синтактично ниво. Обект на изследване са сложните изречения, с които се означава актът на възприятие и разбиране. Разгледани са типовете предикати за перцепция, техните семантични рамки (фреймове), конструкциите, с които се описват възприеманите събития. С богат илюстративен материал са онагледени видовременните комбинации на глаголните сказуеми в матричното и вложеното изречение. Изведени са ключови принципи на и ограничения върху комбинаториката на темпоралните и аспектуалните параметри, произтичащи от семантиката на предикатите, от източника на информация и от избора на гледна точка при представянето на описваните факти. Монографията е интересна и с това, че тества приложимостта на идеите на немския философ позитивист Ханс Райхенбах, които имат основополагащо значение за всички съвременни подходи към анализа на хронологичните отношения в текста.
Ласка Ласкова е възпитаник на Софийския университет Св. Климент Охридски, където завършва специалност Българска филология, специализация в магистърската програма Лингвистика и докторантура в областта на филологическите науки. Има седем години стаж към Секцията Изкуствен интелект и езикови технологии на Института по информационни и комуникационни технологии (БАН), а в периода 2012 - 2018 г. е лектор по български език, литература и култура в Болонския университет. От 2010 г. се занимава с преподавателска и изследователска дейност като член на Катедрата по български език на Софийския университет. Интересите ? са в областта на формалната семантика, морфо-синтаксиса и корпусната лингвистика.