Лазар Лазаров ни представя своя документален портрет на Иван Хаджийски, такъв какъвто го помнят сродниците и близките му приятели. Авторът притежава нюх на златотърсач и е успял да събере достатъчно златни зърна от битието на своя герой, за да се получи неочаквано четиво, хем в профил, хем анфас. Първата част наподобява донякъде фотос от полицейско досие, от което ни гледа млад марксист, мъж с решителен поглед, гледа ни бунтарът Иван Хаджийски. Той e внук на известен занаятчийски род, в които има помагачи и ятаци на Левски. Това е бъдещият баща на родната социология, юрист и философ, публицист, социален психолог, родолюбец и народовед. Втората част не е черно-бяла, тя е цветен, живописен портрет на човека експлозия, на човека вулкан, който говори пламенно, бързо, но ясно и точно така е описан в един от спомените, включени в това издание. На въпроса „Откъде у Хаджийски това проникновение в българския дух?" Симеон Радев отвръща: „Откъде ли? Ами че той го е имал като самопризнание, като самонаблюдение. "Книгата на Лазар Лазаров извежда на светло онази част от житието на Иван Хаджийски, която е засенчена от огромния му принос към родната наука и култура, за която всички будни българи поне са чували. За това мнозина читатели ще останат изненадани да се срещнат не с живия класик, автор на безценни, академични трудове, а с малко познатата личност на един готов на саможертва наш възрожденец. Каквито отдавна няма сред нас.

Румен Леонидов