Интересно нещо е самотата. Може да спусне сива мантия пред възприятията за живота, да накара човек да се затвори в себе си, но и да му помогне да осъзнае важни истини. Сезоните на самотата е невероятно дълбока и докосваща поезия, в която ясно си личи талантът на Зоя Гаргова да докосва душата на читателя с думите си.

"Да! Поезията може да бъде и болка, и лек. Припомних си го за пореден път, докато четях поетичните откровения на Зоя Гаргова. Една идея по-късно вече бях и съучастник в излизането на Сезоните на самотата - като редактор.

Защо е завладяваща книга ли? Защото е лична, затова и много честна. Болката и поезията не можеш да излъжеш. Зоя не се е и старала да лъже. Просто е нарисувала с думи различните състояния на самотата, възпяла е отсъствията и се е опитала да се потърси, изгубена след загуби, в метафорите. Намерила се е, твърдя и като читател, и като редактор. А сега ще намери и теб, скъпи читателю! Защото споделената самота стига до друго сърце и става по-поносима. Защото и твоята самота ще се припознае в изповедите на Зоя и от болката ще разцъфне красивото. Зная, че ще го видиш. Ето такива неща прави поезията... На добър час на тази споделеност!"
Камелия Кондова

***

БЕЗСЪНИЦИ

Запилял се е някъде, знам ли къде,
подгонил спомени, забравени срещи,
запомнил смеха, думи казани или неказани…
След среща със стари приятели всичко е друго,
Плаши ме тъмнината и се питам:
Отминало ли е всичко? Никога ли няма да се случи?
Защо не идва сънят?