Ние, българите, сме изконно писмен народ. Историята на българската писменост е неразделно свързана с хилядолетната българска история. Това е основната теза, която авторът Светлозар Попов защитава в книгата си „Българската писменост – известна и непозната”. Обикновено, когато говорим за българската писменост, имаме предвид известните ни Глаголица и Кирилица. Авторът прескача този праг и прави опит да проследи корените на писмеостта далече назад във времето и пространството. Той я обвързва не само с руноподобното писмо на нахлулите в Европа хунобългари, но и с историята на азбучното писмо и с най-ранната писменост въобще.
Новите изследвания на автора са посветени на халколитната балканска писменост и разпространението ? с т.нар. „културен дрейф” на юг, но и на изток, останал засега извън вниманието на науката. Отделя глава и за казаното относно писмеността в сборника с родопски песни „Веда словена”. Значителна част от застъпените тези са оригинални, диску- сионни, подкрепени от солидна историческа обосновка и авторът не се притеснява да влезе в противоречия с някои от приетите в лите- ратурата догми и клишета. Подобен всеобхватен поглед по темата липсва в нашата литература и това прави предлаганото изследване интересно и полезно за широк кръг мислещи читатели.

Ключови думи: 11 май - Ден на Св.Св. Кирил и Методий, 24 май - Ден на славянската книжовност