В конфликтите между България и Византия войната с мечовете се съпровожда от война със символите и за символите главно за правото на закрила от Бог Слово, която тук е проследена хронологично при царуването на Асеневци.

Победата в Голямата война на Византия срещу възстановеното българско царство след обсадата на Търново на 3 май, Възнесение на Словото в Година на Кириопасха през 1190 г., е ознаменувана с почетното означение на престолния град на цар Иван Асен І „богоспасния и богохраним Царевград Търнов“ като обиталище на Царя на царете (Великия цар), на който „великият цар на българите“ е Неговият земен
наместник.

След победата на великия цар Иван Асен ІІ при Клокотница в 1230 г. Великата църква през 1235 г. е провъзгласена за Великата патриаршия на Царевград Търнов като Майка на Църквите със свещения словянски език, символично
даден от Бог Слово на „словяните рекше българи“ като „първи по род“ или „първородните“ в Деня на Творението,
25 март (според надграденото от преславските догматици учение за Бога Слово на св. Атанасий Александрийски).