„Книгата „Смъртта на времето“ е един поетичен опус. Езикът също е музикален. Четейки книгата, читателят остава с чувството, че чува музиката – като тази, звучаща в творчеството на Рамо, Люли, Телеман и Пърсел. „Смъртта на времето“ е смесица от сън, спомен, мечта, които така или иначе живеят на едно място – приказното небе, където отиват след смъртта си поетите и мечтателите. Ако трябва да се назове с едно изречение, то би било – тъга по изгубения рай, вечният копнеж по завръщане. Може да се каже, че носталгия е другото име на този поетичен опус, утвърждаващ красивото, доброто и вечността, които живеят в безсмъртното време“, казват издателите.

„Аз не вярвам в линейното време... Смъртта на времето всъщност е безсмъртното време, Вечността. Неслучайно, книгата започва с думите от Откровение (10:6) „ И Ангелът се закле в живия Бог, че не ще има вече време“, казва Роза Николова.

Картините в книгата са на художника Диляна Николова, в тях съжителстват, както в цялото ? творчество, измисленото и реалното, тъжното и смешното, логичното и абсурдното, допълват издателите.

Роза Николова е родена в София. Възпитаник е на ВИТИЗ „Кръстю Сарафов“. За работите си в театъра е носител на награди и отличия от международни театрални форуми на четири континента. „Смъртта на времето“ е втората й книга, своеобразно продължение на първата – „Когато времето беше безсмъртно“. И тази книга носи автобиографичен характер и, както първата, е построена от малки фрагменти, обединени като театрално представление в седем действия, епилог и две интермедии.