Австрия. Федерален конституционен закон.

Федералният конституционен закон от 1920 г., в неговата редакция от 1929 г., съставлява ядрото на австрийското конституционно право.

Съвременният конституционен закон е структуриран в десет глави:

Общи разпоредби. Европейски съюз (чл. 1 – чл. 23к);
Федерално законодателство (чл. 24 – чл. 59б);
Изпълнителна власт на федерацията (чл. 60 – чл. 94);
Законодателство и изпълнителна власт на провинциите (чл. 95 – чл. 112);
Изпълнителна власт в сферата на училищното образование и възпитанието (чл. 113);
Самоуправление (чл. 115 – чл. 120в);
Контрол на счетоводната и финансовата дейност (чл. 121 – чл. 128);
Гаранции за спазване на конституцията и законност на управлението (чл. 129 – чл. 148);
Служба на омбудсмана (чл. 148а – чл. 148й);
Заключителни разпоредби (чл. 149 – чл. 152).

Конституцията учредява една федерална република с оглед териториалната организация на държавата, а конституционната система може да се определи като „ограничен парламентаризъм“ 39, т.е. „рационализиран парламентаризъм“, независимо от отделни елементи, присъщи за президентската система, което се дължи най-вече на поправката от 1929 г.