Мистерия обгръща руническата азбука, която е била разпространена сред скандинавските народи в Европа.
Една от теориите предполага, че предтеча на руническите символи е етруската азбука, която датира от около 1-2 век пр.н.е. Според други проучвания, древните символи, които науката отнася към късната каменна ера или ранната бронзова ера изглеждат твърде подобни на руническите. Това предизвиква хипотези, че руните са вдъхновени именно от тези форми.

Има находки на рунически гравюри и манускрипти в Швеция,
Норвегия, Дания, Исландия и Британия. Там руните били използвани
главно за вдъхновение, магични ритуали и правене на талисмани и
били дълбоко свързани с вярата в силата на магията и предопределеността на съдбата.

Думата „руни" в Древна Норвегия означавала „тайнствено предписание". За готите тя била „тайна" или „споделяне", а в Стара Англия и Германия означавала „споделените тайни".
С навлизането на християнството около 800 г. сл. н.е. руните стават опасно занимание. Дори доста по-късно, през 16 век, в Исландия, притежателите на руни се осъждали на смърт. Това е още едно доказателство за вярата в тяхната сила да предсказват бъдещето.
До наши дни не се е запазило много за тайните свещени ритуали, при който руните са се използвали за предсказване. Методът предложен в този оракул се е практикувал от много съвременни тълкуватели на руните и дава поразително точни отговори на поставените въпроси.