Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Тази книга е в няколко престижни класации за литература през новия век, номинирана е за наградата „Букър“. В същото време животът на автора ѝ е загадка, както и жанра, компромисно определян като комбинация от документална и художествена литература. Заглавието извиква асоциации за новите неща, които променят стария ред в света и го преподреждат по неясен за нас начин. Но не става дума за това. Книгата ни пренася в миналия двадесети век на територията на физиката – науката, която разкрива как действа Всемирът.

Това е времето, когато Теорията на относителността на Алберт Айнщайн триумфира като върховно прозрение в устройството на света. Но едновременно с това има физици, които вярват, че могат да разширят границите на познаваемото – това именно са героите на Бенхамин Лабалут. Техният живот описва той със средствата на документалното и художествено писане. Фриц Хабер – немецът, който спасява човечеството от гладуване, когато открива как може да се извлича животворния азот за растенията от въздуха, но открива и смъртоносния газ иприт, който убива хиляди войници. Малко известният ни Александър Гротендик, един от най-големите математици на миналия век, завършил живота си в необяснимо отшелничество. Вернер Хайзенберг и съвместната му работа с Нилс Бор. И – разбира се – Ервин Шрьодингер с неговия пробив в разбирането на света.

Ако има нишка, която свързва тези и други имена от книгата, то тя се нарича квантова механика. Но не си представяйте, че книгата е сложна за разбиране колкото квантовата механика. Именно това е голямата изненада – че произведение на сложна научна тема е написано така увлекателно, че нямаш търпение да видиш какво има на следващата страница. А големите учени се оказват странни, по-странни отколкото сме допускали. Няма как да надникнеш в най-голямата тайна на Вселената и да останеш същият. И да не стигнеш до момент, в който да си зададеш най-големите въпроси: познаваем ли е изобщо светът, съществува ли той реално или само в очите на наблюдаващия го, има ли граница, до която можем да стигнем. И има ли граница, след която трябва непременно да спрем?