Днес още на разсъмване сте ги помъкнали. Още преди да сте излезли през вратата на спалнята, сте вдигнали на плещите си някой и друг товар. Престъпили сте към багажното отделение и сте взели оттам няколко чанти. Не от товарителницата на някоя гара, а от тази в собственото ви съзнание. Чантите там не са кожени, а сърдечни. И са пълни не с дрехи и тоалетни принадлежности, а с грижи, тревоги и проблеми.
Куфарът със старата вина. Раницата с недоволството. Сакът с тревогите. На едното си рамо мъкнете брезентов чувал, пълен с изтощение, а на другото тежка чанта, натъпкана с горест. Не сте забравили и дисагите със съмнение, вързопа със самота и сандък със страх. Никак не е чудно, че към края на деня сте смазани от умора.
Да мъкнеш толкова товари си е жива мъка. Къде да потърсим помощ? Нека се обърнем към един древен приятел - Двайсет и трети псалом...