„В известен смисъл той е не само график, но и писател, литератор, защото самата литература, както знаете, е метаезикът на всички изкуства." – казва за него проф. д-р Светлозар Игов.

Калин Николов е роден през 1956 г. в Со¬фия. Завършва Художествена гимназия (1971 - 1975) и ВИИИ „Николай Павлович" (1977 - 1983), специалност „Графика и графични технологии" при проф. д-р Евтим Томов. Паралелно на това се учи, а по-късно и работи с големия художник Борис Димовски.

В момента е уредник в Графичния кабинет на Националната гале¬рия, София. Имал е самостоятелни изложби в София (1978, 1979, 1985, 1991, 1999, 2000, 2004, 2009, 2013, 2018, 2021), Габрово (2014, 2016), Велико Търново (2017), Хамбург (1984, 1988), Атина (1991), Будапеща (1996), Скопие, Щип, Прилеп, Охрид (2013-14), Димитровград, Сърбия (2015), и др. Бил е художник на вестниците „Антени", „Вечерни новини", „Репортер 7", „Улицата - La Strada", „Щастливец", „За буквите - О писменехь", списанията „ФЕП", „Тера фантастика", „Усури", алманаха „Света гора" и др. Автор е на монографии, каталози и изследователски студии върху историята на българското и световното изобразително изкуство. Съставител е на изложби на европейски графици и живописци, на български творци в контекста на историята на изкуството. Сред първите наши творци е издигнал глас преди промяната за историческо реабилитиране и популяризиране на художници като Райко Алексиев, Александър Добринов, Михайло Парашчук, Борис Денев, Съюза на южнославянските художници „Лада", писателя Асен Христофоров и др. „Необходими са ни неговата извънредно изострена духовна и социална сетивност, неговата непримиримост." – пише още през 1985 г. поетът Георги Рупчев. Настоящата книга е поредната от това единение на социална и духовна сетивност...