Посланието на лястовичката бе повече от ясно: „Върнете се час по-скоро в задморското царство! Там трябва да търсите последната перла“. Само че този път Ори и Гаури нямаше да бъдат щурите глави, каквито всъщност бяха. Причината да не потеглят право натам, бе желанието на Ори да скрие Перлата на справедливостта на сигурно място. При това пътуването със звука от раковината на кралица Абисида ставаше мигновено, така че имаха време.

В следващия момент Ори наду раковината с все сила. Наоколо се разнесе познатият им вече дълбок тръбен звук и двамата усетиха как мощната вихрушка ги грабва, а пред очите им падна мрак. За кратко им се стори, че се носят с невъобразима скорост. После внезапно се блъснаха в нещо, сякаш бяха налетели в прегръдката на гигантска паяжина; и тази паяжина се обтегна почти до скъсване, след което ги хвърли назад и двамата се озоваха отново насред кралския лес, където бяха преди миг.