Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Свикнали сме да оприличаваме живота си с роман. Само че той не е роман, а сборник с разкази. Един е тъжен, следващият весел, после любовен, кой прекалено дълъг, кой съвсем къс. Тези разкази не могат да бъдат пренаписани. Каквато и голяма грешка да сме направили в някой от разказите, няма как да я поправим в него. Единственият ни шанс е да не я допуснем в бъдещ разказ. Ако има смисъл да четем отново и отново разказите на своя живот, то е за да пренесем онова, което сме научили от тях, в бъдещото писане на живота си.

Това не е новост. Бриана Уийст го припомня само доколкото е важно да ни убеди, че верният прочит на старите разкази и щастливото писане на бъдещите зависи от това колко добре познаваме себе си, колко близо до себе си живеем. Огромната ѝ известност на преситения с подобни книги американски пазар очевидно се дължи не на отговорите, които дава, а на въпросите, които читателят трябва да си зададе и да им отговори. Това е, което ние сме позабравили. Приспани от готови рецепти за щастие, успех, здраве, взаимоотношения, ние сме отвикнали да си задаваме въпроси. Например, толкова много са ни преситили с уверения за силата на положителното мислене, че и през ум не ни е минавало да се попитаме дали пък и негативното мислене няма сила – и каква е тя? Между страниците ще намерите стотици въпроси, някои от които толкова очебийно важни, че е чудно как не сме си ги задавали досега.

Това е и голямото достойнство на тази книга – говорейки ни за уж много познати неща, тя е способна да изненадва. Да изненадва нас – от самите нас.