Димитър Бурназов със сонетна благодарност в Оставайки с духовното богат.

Димитър Бурназов (псевд. на Димитър Станков Димитров) е роден на 27 ноември 1986г. в София. През 2012г. завършва Предучилищна педагогика с чужд език (немски). Пише стихове, превежда български, немскоезични и английски поети. В периода 2006 - 2019 г. се радва на моралната подкрепа на Венцеслав Константинов. Преди няколко години побеждава параноите, а днес е на финалната права в борбата си с обсесивно-компулсивното разстройство (ОКР). Особено внимание заслужават сонетът за Васил Левски, шестте(!) сонетни венеца - Трънски импресии, Април в Бохова, Княжевски импресии, Ноември в Княжево, Битва, Княжевско прибежище, сонетът за ОКР, сонетите за хора на перото - Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Александър Вутимски, Георги Бонев, Пеньо Пенев, Радко Радков, В. Константинов, Юлия Мутафова-Заберска, Кирил Кадийски, Георги Чобанов, Алексей Видински.

Поезията на Бурназов ще предизвика интерес и с това, че е много мелодична - дори там, където не е в пеещи размери (Р. Радков, Призвание), темата застъпват Дерзание и Надежди. Изповед пък, чрез силата на диалектните думи, прави съпоставка между по-близкото минало и настоящето.

"Разбира се, че поезия се пише със сърце, стига това сърце да е... грамотно. Сонетите на Димитър Бурназов са празнично доказателство за такава комбинация. Изключително владеене на формата (тя и не позволява безпомощност), но и теми, които те очовечават. Пренасят те в детството, оживяват селца и реки, после - в прегръдката на самотата няма грам озлобление, а онази красива поетична жажда за единствено възможната жена, предпазват от мегаломания - с посвещения на любими поети - с преклонението и респекта, които заслужават. Тази книга е един лиричен остров, а авторът вече не е Робинзон, защото се е осмелил да сподели красотата с читателите. Слава Богу, че го е сторил!"
Камелия Кондова