Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Roman-à-clef (роман с ключ) се нарича онази книга, която описва действителни събития, прикрити зад фасадата на фикцията. Много често в началото на тези книги има предупреждение: „Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна“. Има го и в началото на „Нокомис“. Роман с ключ ли е новата прозаична книга на Катерина Стойкова или плод на чисто въображение? Могат да се намерят биографични потвърждения както за едното, така и за другото. Но няма смисъл да се търсят, защото отговорът на този въпрос няма значение. Книгата звучи толкова истински и така улучва читателя, че всичко останало губи значение.

Това е книга за търсенето – а кой от нас не е търсил учителя си, себе си, пътя си, истината си? Това е книга за грешките, за болката – а кой от нас не е грешил и не го е боляло. Но най-вече това е книга за най-трудното за преживяване и почти невъзможното за преодоляване чувство – онова кълбо от студена омраза и гореща любов към един и същ човек. Преживява се някак, знаем всички. Но преодолява ли се някога?

Много ѝ личи на Катерина Стойкова, че е поетеса. Думите ѝ са подбирани и отглеждани в поетична душа. Изреченията са елегантни, а казват сурови и тревожни истини. Това го може и прозата, на само поезията го прави толкова категорично и така кратко.

Авторката, оказва се, живее между САЩ и България. Сюжетът на „Нокомис“ описва нейното мисионерство да пренесе древна индианска мъдрост през един океан в България. Но в чистата каца с духовна мъдрост тя съзира капчицата катран на съмнението. И става сложно. Толкова сложно, че има само един начин да се изгази от тази внезапно паднала мъгла – като се разкаже честно как всичко е започнало и как то никога няма да свърши.