Рене Жирар (1923–2015) е Френски мислител, известен със своята „миметична теория", антрополог на насилието и на религиозното. Практикуващ католик, той е роден в Авиньон в деня на Рождество Христово. През 1946 г. заминава за САЩ. Преподава Френска литература в университетите в Индиана и "Джонс Хопкинс“ в Балтимор, а след това и в Станфордския университет, където ръководи депатамента по френски език, литература и цивилизация до края на кариерата си.

Автор е на книгите: „Романтична измама и романна истина“ (1961), „Достоевски: от двойничеството към единството“ (1963), „Насилието и свещеното“ (1972), „Неща, скрити от създание мира“ (1978), „Жертвеният козел“ (1982) и др. На български език е издадена книгата му „Видях Сатаната как падна от небето като светкавица" (превод Тони Николов, Изток-Запад, 2006).

Какво знаем за Книга на Йов? Не много. Героят страда непрестанно. Изгубил е синовете си и целия си добитък. И чеше раните от проказата си. Злочестията, принудили го да ридае, са изброени още в пролога. Това са злодеяния, сторени му от сатаната с позволението на Бога. Но Йов намеква за нещо друго и това друго нещо е повече от намек. Той дебело подчертава причината за нещастието си, която не е сред злочестията, изброени в пролога. Причината не е нито божествена, нито сатанинска, нито материална, а човешка, само човешка.