Монографичният труд е научноизследователски опит да се реализира съчетанието между историческото знание и метатеоретичните постижения на педагогическата наука и е посветен на хуманистичната педагогика през Ренесанса в Ранната модерна епоха. Изследва се педагогическата литература от гледна точка на основните категории в педагогиката, в рамките на която се разглежда възпитателната и дидактическата реалност. Проследява се динамиката и еволюцията на основните педагогически понятия възпитание и обучение, като се формулират съдържателните аспекти на посочените категории и се конструира характерният за епохата понятиен апарат. В резултат от интелектуалната си дейност представителите на ренесансовата хуманистична педагогика не само възраждат, но и обновяват непреходни възпитателни и дидактически принципи, които са основополагащи и в съвременната педагогическа реалност.

Марияна Илиева е доктор по педагогика (2012). Завършва специалност Педагогика във Факултета по педагогика на СУ Св. Климент Охридски със специализация Управление на училището (2002) и специалност История в Историческия факултет на СУ Св. Климент Охридски със специализация Византия и балканските народи (2005). Академичната кариера на М. Илиева започва през 2008 година, като към настоящия момент е главен асистент във Факултета по педагогика на СУ Св. Климент Охридски. Научните области, в които работи, са история на педагогиката и българското образование, увод в педагогиката, алтернативни педагогически теории и практики. Участва в научноизследователски проекти, както и в национални и международни конференции и симпозиуми. Автор е на научни публикации в редица български и международни издания.