Замисълът на този сборник е да капитализира цялостното творчество на Георги Марковски (1941–1999) – капитализация, която „поединичните“ опити не можеха да осъществят нито приживе, нито двадесет години след смъртта му; да бъде „тествано“ с нов, интердисциплинарен подход и различни инструментариуми; да бъде видяно в контекста на модерната българска проза на 70-те и 80-те години на XX век и в перспективата на европейската модерна и постмодерна проза. Творчеството и литературната личност на разказвача са видени в ракурси, назовани от обособените дялове на сборника: „Несвоевременният Марковски“, „Новелистът Марковски“, „Експериментът с романа“, „Авторецепция и автозавещание“, „Приятелите и паметта“, „Най-младите: преоткриване“. Тридесет и пет текста правят опит да изградят цялостен литературноисторически портрет на писателя Георги Марковски – автор на новели, на романите „Хитър Петър“ и „Разказвачът и Смъртта“, на книги с мемоарна, есеистична и критическа проза.