Чудомир е сред най-четените и обичани български писатели, той е и сред най-разпознаваемите художници. Литературната и художествената критика и мемоаристите му посвещават немалко писания, но сякаш не бързат да го поставят сред каноничните автори. Може би и за добро, така връзката на Чудомир с публиката остава по-интимна, по-близка.

Тази книга се стреми да постави Чудомир и неговото творчество в реалната му среда, да се потърсят връзките му с неговите предходници и съвременници, да се проследи пътят му през годините, да се оповестят и осмислят по-неизвестни факти, да се изградят мостове между т.нар. популярна и висока култура и литература. С други думи, книгата не е само за Чудомир; тя се стреми да улови общия дух на епохата с нейните ярки и не толкова ярки представители, някои от които дълго време са били пренебрегвани, дори забранявани.