Градът е пренаселен, жилищата и работните места не стигат за всички. В установения развой на един човешки живот настъпва обрат. Хората са принудени да пренаписват историята на живота си, за да оцелеят. Достойнството, моралът и истината са подложени на изпитание. Ще устоят ли застрашените да останат без покрив на изкушението да разкрасят житейските си истории, за да се сдобият с мечтания дом?

Това пише Кари Хотакайнен в началото на своята История – силен, натоварен със смисъл роман, който формално би могъл да се нарече дистопичен, ако не носеше смразяващия полъх на несигурното време, в което живеем.

В недалечно бъдеще, а може би и днес, урбанизацията е достигнала до краен предел. Обезлюдена и пуста, провинцията е превърната в Зона за отдих, където жителите на Града ходят да си почиват и да се наслаждават на изкуствено създадени преживявания с автентичен привкус. В полята и нивите, доскоро обработвани с труда на хиляди селяни, вече властват единствено животните, които, освободени от гнета на хората, устройват свое общество.